Здравейте пичове муари. През изминалата седмица тече една оживена кореспонденция чрез лични съобщения, в резултат на която в 7.00 в неделята спирката на Окръжна болница заприлича на сбирка на форума
- моя милост, сина, Алекс, Александър и негов приятел, абе казано накратко - внушително мухарско присъствие!! Меткаме се на Сиерата на Александър и отпрашваме разбира се към станалия култов гьол в околностите на летището. Пристигаме и започва трескаво подготвяне на такъма, обмяна на мнения и т.н и т.н. Ето една снимка на оживената дискусия:
Разпръсваме се и всеки започва да "вика рибките при себе си"
:
Нали знаете, че бат,ви Райко най обича да сефтосва нови такъми, а в случая те са няколко. Първо пристигна нова убавиня от Щатите - къстъм изпълнение 7 фута, 3-4 клас, 2 части, изработено от малко известните бланки "Къстъм Билдър Про", продаващи се по твърде интересен начин - 7 долара на фут, тъмно зелени на цвят, за протокола бът - 0.270, тип - 4.5, коркова дръжка с рингове, общо тегло - 52 гр. Ето няколко снимки / не приемам забележки за вапцането
/ :
Между другото пръчката е "вързана" с новото увлечение на щатските родбилдъри - едностъпкови хардалой Фуджи водачи, което лично на мен за такъв лек клас ми се струва малко грубичко, но пък иначе установявам, че шнура се изнизва през тях като по масло!! Ето и една снимка със стандартна 80мм. цигара, за да видите колко тънка е бланката в основата:
Продължаваме с новите убавини, а те са още две - нова мухарска чанта Шекспир Глайдер, на която се точа от месец при Алемци
, и нова кутия за мухи. И двете нещо бяха немедленно индивидуализирани / подробности за интересуващите се давам на л.с.
/ :
Започва бат,ви Райко да мятка и туй ми ти пръчле започва да се гъне в ръчицата като върбова клонка, а шнурето пада обезсилено в краката ми!! Бре мамка ти и прасе - тутакси въвеждам корекции в маането и постепенно му хващам ритъма - акцията е абсолютен фулфлекс, а нали съм се "заканил" да грабна рано или късно един Орвис Суперфайн - тъкмо ще ми е от полза! Постепенно увеличавам постиганата дистанция, но повече от 8 - 10 метра, поне за мен, е невъзможно да постигна. Не се кахъря - все пак пръчката е само 7 фута и си има някакви "силици", които не могат да бъдат надскочени. Дотук всичко добре, но рибите, колкото и да ги викам
, никакви ги няма. По-точно има си ги, но не обръщат никакво внимание на мухата - същата бе последователно Радова оса, коркова красавица, докторски микро мохикан
и муха - лайнярка, но не ще и не ще. Ама как ли пък да иска, като един колега от работата, с когото редовно се засичаме на гьола и който си дърпа бабушки и каракуди, ми разправя, че миналата седмица, таман като съм си тръгнал / към 11 часа беше /, пристигнали някакви пичове, единият с мухарка, помятал малко, пък като видял, че не ще - БРЪКНАЛ В БАГАЖНИКА НА КОЛАТА И ИЗВАДИЛ....ВЪЗДУШНА ПУШКА. Коментара го оставям за вас. Както и да е, продължаваме да мятаме. Ето го Алекс, как се е замаскирал в стремежа си да излъже убавците:
След малко радостно възкликва и вади един бабацко към 25 санта, който бива пуснат на воля. След още няколко хвърляния закача някакъв дзвер, който сгъва пръчката му!! Тъй като мястото е изключително опасно - натрошен едър камъняк, който играе под краката ти, бързо хвърлям моите такъми, давам му наставления да не мъчи рибата, и се сурвам по камъняците да я "чакам". Ей, пичове, изпотих се двайсет пъти - който е асистирал за вадене на риба знае каква тежка отговорност поема, особено ако рибата вземе, че се откачи!!! В случая Алекс се справи отлично и след две-три минути борба бе изваден и първия сериозен кефал:
Оставих Алекс да се успокои - направо му трепереха краката от радост
, а аз продължих към едни перспективни просеки в шаварите. Лекичко хвърлям едно очо и направо замръзвам - непосредствено до шаварите стои една весела компания от 5-6 риби, като едната е твърде внушителна. Леко разгъвам шнура и подавам точно в средата на тайфата. Направо се учудвам, че не последва обичайната бурна реакция на дребните, ами най-голямата тупалка се обръща като генерален директор на банкет и достойно засмуква мухата!!!! И като се почва - бързо, доколкото камъняка позволява, се премествам, за да не позволя на рибата да се набие в шавара, пръчлето става на " О ", абе изобщо тръпка неописуема!!! След минутка красавеца се изморява и излиза като тюлен на плажа:
От същата дупка вадя след около петнадесетина минути още две по-дребни риби. За мене риболова приключи и отивам да видя как се справят Александър и неговия приятел. Събираме се за кратък разбор - Алекс е извадил още две риби, сина и той две, и решаваме да пробваме по реката, и без това излиза един постоянен вятър, който затруднява мухаренето, а и рибите се дръпват навътре. Ето компанията без Александър, който снима, преди напускането на гьола:
Тръгваме по реката и се насочваме към перпективните вирчета - Сашо е решил да пробва на блесна. На първото хубаво място се натъкваме на идилична картина - селски пич с колело, две цапала и си оправя такъма - парашут. Таман да кажа на Сашо, че е безмислено, той хвърля блесната и след две завъртания на ръчката му удря кефал!!! Ей, пичове, направо ми се напълни душата, а гадината с парашута щеше да получи инфаркт - с такава злоба почна да хвърля парашута!!! Продължаваме нататък, но нямаме повече слука - между другато реката е доста размътена, а опита ми показва, че малко нещо да се промени и рибата "ляга" и не взема на изскуствени примамки. Останалата част от групата отива на т.нар. разливи и в последствие разбираме, че приятелят на Сашо е опитал на жабе и е имал страховит удар, но не е успял да засече рибата. Принципно жабето е коварна стръв, на която често има празни удари. Става към 13.00 часа и решаваме да приключим този риболов. Сашо ни оставя на Окръжна и всеки поема към дома си, надявам се, с добри спомени от този съвместен риболов. Те толкова от бат,ви Райко. Поздрави на другарите - муари!!!